На 15.01.2022 г. в хотел „Империал“ в Пловдив се проведе Отчетно-изборното събрание. То бе дълго чакано от шахматните клубове, да припомня – на 3.10.2021 г. и 15.12.2021 г. опитите за неговото свикване се провалиха.
Кандидатите за председателския пост бяха двама. Първият – световната ни шампионка и делегат на България във ФИДЕ гм Антоанета Стефанова, издигната от 11 шахматни клуба и подкрепена с лични писма от президента на Европейския шахматен съюз (ЕСШ), от вицепрезидента на ФИДЕ и други високопоставени лица от Световната шахматна федерация. Вторият – меценатът Васил Антонов, издигнат от 10 клуба, избран на предишното скандално ОИС на федерацията в Плевен на 18.11.2018 г., но никога не вписан в ТР към АВ. Двамата кандидати спазиха устава и обявиха своите екипи и програми. Прочетох внимателно и двете програми на кандидатите. Определено едната беше по-съдържателна, по-модерно и съвременно звучаща, богата на най-новите технологии в нашия спорт и с много приятен дизайн. Другата като съдържание ми звучеше ретро, а като визия бе като в 80-те години на миналия век…
„Битката“ бе започнала още около масата, на която работеше мандатната комисия. Регистрирах се 15 минути преди началния час на събранието и гледах да не се застоявам наблизо, но докато чаках реда си, останах с впечатлението, че нито членовете на комисията, нито екипът от юристи, които трябваше да бъдат в помощ при нужда, бяха подготвени да приложат устава за няколкото казуса, които възникнаха. Разнопосочните мнения в крайна сметка доведоха до хаос. Вместо да се оттеглят в отделно помещение и да изготвят протокол от работата си, членовете на комисията се впуснаха в безсмислени спорове с делегати и гости. Началото на събранието се забави с часове. Докато бях в лоби-барчето на „Империал“, от фоайето където работеше мандатната комисия се разнесоха неистови викове и истерични крясъци. Видях, че идиотията идваше от представителка на елитен столичен клуб, която по-късно в залата се оказа, че не е делегат на събранието. Явно не само тя, но и други председатели на клубове, основно подкрепящи втория кандидат, се бяха „изхитрили“ да не спазват устава. Чл. 21 ал. 3 гласи: „Шахматен клуб, чийто делегат по право е възпрепятстван да участва в работата на Общото събрание, може да упълномощи друг … да го представлява“. Няколко председатели на клубове, основно от „лагера“ на Антонов, бяха в залата като гости, „очевадно“ без да са възпрепятствани. Дори един от тях беше предложен за водещ на събранието, а след това – оттеглен. Разбирам колегите. В съзнанието си не мога да допусна, че някой истински фен на футбола, дори привърженик на „Левски“ като мен, при подобен избор може да вдигне ръка против Христо Стоичков, подкрепяйки анонимен номенклатурчик.
Но да се върна там, докъдето бях стигнал. Началото на събранието се забавяше вече с повече от 2 часа, емоциите вземаха връх, разменяха се нелицеприятни думи, а желаното обединение ставаше пълна химера. Тогава Васил Антонов взе инициативата и покани на среща Антоанета Стефанова. Двамата се оттеглиха, заедно с по един представител от екипа си. В този момент си помислих: сега Васил Антонов ще отстъпи от амбицията си непременно да бъде председател!! Видимо беше, че той няма мнозинство, а дори и да бъде избран, както стана през 2018 г. в Плевен, пак няма да може да се впише в ТР, защото ползваше същия некадърен юридически консултант, на когото се довери тогава. Антоанета Стефанова ще бъде избрана с пълно единство (може би без групичката от „има такива луди“), като хора от екипа на Васил Антонов ще бъдат предложени в новия УС и обединението ще се случи. Но не би!
Събранието започна с похвати, от страна на групата на Антонов, познати от парламента, когато трябва да се провали заседание, на което нямаш мнозинство. То не бяха поименни проверки на делегатите, абсурдни процедурни предложения и провиквания от последния ред в залата. Чудех се кой въдворява ред в залата и защо гости, макар и кандидати за новия УС, просто си заставаха пред микрофона и се упражняваха в риторика, губейки времето на делегатите. Стигна се до първото „знаково“ гласуване – за избор на водещ на събранието. Предложени бяха 3 кандидатури. Гласуването се проведе явно, със ставане от място на всеки делегат. За да бъде избран, кандидатът трябваше да получи 50+1 от гласовете, или 24. Стана като на завързан мач. Предложеният от групата на световната шампионка за водещ беше фаворит. Неочаквано делегат, представен в основния ръководен екип на Стефанова, даде своя глас за кандидата на малката групичка, която споменах по-горе. Фаворитът получи 23 гласа и по правилата трябваше да има нов избор – директно между двамата, получили повече гласове. Нямаше ново гласуване, беше обявен за избран получилият 23 гласа. Това вече беше сериозно основание за бъдещо обжалване на решенията на събранието.
Времето течеше неумолимо, някои делегати си бяха тръгнали, в залата се възцаряваше умора. Делегат, който се притесняваше къде ще нощува, предложи събранието да се отложи. Даде се почивка. Присъстващите юристи отново се оказаха неподготвени. Беше предложена дата след повече от месец. Състоя се гласуване и събранието се „отложи“.
Бях изгладнял, вечерях и след това се зарових в законите. Много ме вълнуваше точно по какъв начин ще продължи „отложеното“ събрание. Не намерих такава юридическа процедура. Звъннах на личния си адвокат. „Общо събрание по ЗЮЛНСЦ може да се отложи само ако не е започнало. В случая е обявено за редовно от мандатната комисия, с право да взема решения, избрани са преброител, водещ, няма как по закон да се отложи. Това го знае всеки практикуващ в тази област на правото юрист.“! Звъннах и на още двама познати юристи. Същият отговор… Събранието е проведено. Ново може да се свика по реда, предвиден в устава и законите… Решението за отлагане е незаконосъобразно, от него не произтичат последици. С две думи, събрание след месец няма да има.
За да не стане разказът ми роман, ще завърша само с още нещо. Лично видях и се убедих с очите си, че световната шампионка за жени от България в тази очевидно непривична и неприятна за нея обстановка, се държа като световна шампионка – с достойнство, висок морал, уважение към шахматния спорт и девиза ни „Gens una sumus“!
Николай Тодоров, делегат
