В индийския град Ченай (с доскорошно име Мумбай, родно място на петкратния световен шампион Вишванатан Ананд) завърши най-голямото шахматно събитие за годината – 44-ата Шахматна олимпиада.
Много добро представяне на женския отбор
В конкуренцията на 161 отбора след 11 кръговата надпревара България раздели 6-14 място, а допълнителните показатели наредиха отбора ни на 9-та позиция! България официално се нарежда на 8-мо място, тъй като вторият отбор на Индия, 8-ми по допълнителни показатели) участва извън класирането по нации. Шампионки са шахматистките на Украйна с 18 мач-точки (Мария Музичук, Анна Музичук, Анна Ушенина, Наталия Букса и Юлия Осмак). Сребърните медали спечелиха шахматистките на Грузия, също с 18 мач-точки. Трети са представителките на Индия, със 17 мач-точки, само една повече от България. Селекционер и треньор на отбора бе гм Петър Арнаудов.
Индивидуални резултати на българките: 1-ва дъска Нургюл Салимова 6,5 т. от 10 партии (+4–1=5) с ниво на постижение 2487!, 2-ра дъска Гергана Пейчева 5,5 т. от 9 партии (+3–1=5), 3-та дъска Белослава Кръстева 6,5 т. от 10 партии (+6–3=1), 4-та дъска Габриела Антова 8,5 т. от 10 партии (+7–0=3) с ниво на постижение 2403! и резерва Виктория Радева 2,5 т. от 5 партии (+2–2=1).
Отборно БЪЛГАРИЯ (жени) – 7 победи (над Зимбабве, Мексико, Бразилия, Иран, Перу, Гърция и Израел), 2 равенства (с Полша и Монголия) и 2 загуби (от шампионките от Украйна и Казахстан). Нека припомним – средната възраст на нашият отбор е 19 години! Това дава надежди, че в бъдеще можем да очакваме още по-добри представяния.
Мъжкият отбор се провали
При участието на 187 отбора мъжкият състав на България в крайното класиране раздели 59-84 място. Допълнителните показатели отредиха на отбора 63-ото място. Добрият старт с две отборни победи ни даде сравнително добри допълнителни показатели и отборът ни не успя да достигне историческото дъно на мъжки отбор на България на олимпиада – 66-то място. Селекционер и треньор на отбора бе Стефан Стойнов. Шампионската титла извоюва отборът на Узбекистан с 19 мач-точки (Нодирбек Абдусаторов, Нодирбек Якубоев, Явокир Синдаров, Явокир Вакидов и Шамсидин Вокидов), сребърните медали станаха притежание на Армения, също с 19 мач-точки, а бронзовите медали останаха в Индия.
Индивидуални резултати на българите: 1-ва дъска Момчил Петков 7 т. от 11 партии (+5–2=4) с ниво на постижение 2529!, 2-ра дъска Цветан Стоянов 6,5 т. от 11 партии (+5–3=3) ниво на постижение 2449, 3-та дъска Лъчезар Йорданов 7 т. от 9 партии (+5–0=4) ниво на постижение 2523! и норма за международен майстор!, 4-та дъска Тодор Георгиев 3 т. от 8 партии (+2–4=2) и резерва Александър Ташев 2,5 т. от 5 партии (+2–2=1).
Отборно БЪЛГАРИЯ (мъже) – 6 победи (над Палау, Хърватска, Тайланд, Монако, Уганда и Нова Зеландия) и 5 загуби (от Турция, Гърция, Словения, Швеция и Исландия). Лошото класиране беше предизвестено, след като водещите ни гросмайстори в лицето на Иван Чепаринов, Момчил Николов, Мартин Петров, Александър Делчев, Васил Спасов и др. отказаха да играят на олимпиадата без хонорар. Въпреки това на първите три маси се представихме много добре. Момчил Петков и Лъчезар Йорданов завършиха с гросмайсторски пърформънс (над 2500), но основно провалът на младия ни отбор дойде на четвърта дъска, където Тодор Георгиев и резервата Александър Ташев не бяха на нивото на конкуренцията. Всъщност отборът ни бе със стартов номер 63 по Ело и зае 63-то място – явно това са реалностите в мъжкия ни шахмат.
Ето и оценката на селекционера на мъжкия от бор Стефан Стойнов: „Отлично представяне на най-младия български гросмайстор Момчил Петков на първа дъска. Борбен и непримирим Цветан Стоянов на втора и блестящ Лъчезар Йорданов на трета дъска (без загуба и с покрита норма за международен майстор). Момчетата Тодор Георгиев и Александър Ташев направиха всичко според силите си на четвърта дъска. Няма да правя сравнения и аналогии с предходни години. Само, че отборът на Норвегия, със световния шампион в отбора си, Магнус Карлсен, има същия брой точки като нашият отбор и никой в тази държава не прави трагедия от това. От всички добри и лоши неща, които се случиха около тази олимпиада, изпъква едно. Имаме младо поколение, което споено с останалите български гросмайстори, би поставило българският мъжки шахмат, където му е мястото.“
